Произход: Югозападна Европа, Северозападна Африка, Югозападна Азия

Както и при другите аспарагусови, истинските листа на иглицата са съвсем малки. Най-развитите от тях се намират под земята и проправят път на младите разклонения през почвата. По надземната част на растението има малки бели люспички, които лесно опадват. Това са истинските листа. От техните пазви израстват големи, плоски, твърди, тъмно зелени клонки, наподобяващи по форма листа, завършващи с бодли (но не при всички видове).
Растението цъфти март – април. Цветовете са с диаметър до 1 см, зеленикави, с 6 венчелистчета, 6 тичинки и един плодник. Забележителното е, че се появяват точно по средата на листовидните клонки, като при някои видове – отгоре на клонката, а при други – отдолу.
Много ефектно изглежда растението, когато се появят плодчетата. Те също са в средата на клонката – сферични, ярко червено-оранжеви, много трайни. На едно и също растение може да има и цветове, и плодчета.

Растението е изключително устойчиво – расте в широк диапазон на температура и влажност, издържа на въздушни течения, няма специални изисквания към почвата.

Иглицата има само един сезон на растеж – ранната пролет. Тогава от почвата излизат млади разклонения. Цялото разклонение се е формирало в подземна пъпка – от внимателното отглеждане зависи само големината на разклонението, но не и броят на клонките на него.
Крайно нежелателно е да се повреди младо разклонение – ново ще порасте чак на следващата година.
Всяко разклонение живее от 3 до 6 години, след това става сламено жълто и изсъхва – трябва на време да се отреже.

Клонки от иглица се използват за декориране на букети. За една година може да се отрежат до 30% от разклоненията, без да се повреди растението.



Видове:
Ruscus aculeatus – с малки бодли на върховете на клонките. Надземната част на растението е силно разклонена.
Ruscus hypoglossum – с широки клонки, които практически не се различават от листа. Те са меки, големи (7 – 10 см дължина) и без бодли. Растението е слабо разклонено.

Светлина: понася сянка

Температура: расте в широк температурен диапазон, понася дори кратковременни понижения на температурата под 0оС

Поливане: Иглицата е приспособена към лятно засушаване, но тя трябва да се полива добре през есенно-зимния период (зимата, в зависимост от температурата се намалява). Видовете с по-широки фото синтезиращи клонки се нуждаят от повече влага. Почвата между поливанията трябва леко да изсъхне.

Пръскане: понася сух въздух, но пръскане от време на време се отразява добре

Въздушна влажност: расте в широк диапазон на влажност

Торене: по време на израстването на младите разклонения – ранна пролет. В края на растежа иглицата не е чувствителна към подхранване.

Пресаждане: само по необходимост - пролет

Размножаване: Разделяне на растението – прави се малко преди периода на растеж

Вредители:
• Акари.

Източник