Произход: Средна и Южна Америка, Антилските острови

Съществуват над 90 вида гуцмании.
Гуцманията е епифитна бромелия. Височината и варира от 20 см до 1 м. Листата са ярко зелени, с гладка периферия. Образуват плътна розетка. Цъфти от януари до декември – само веднъж за 3 годишния си живот. От центъра на розетката излиза атрактивно съцветие, чиито брахтеи са обагрени в ярко-червено, жълто, лилаво или оранжево и имат живот по няколко месеца. Самите цветове са невзрачни, жълтеникаво-бели, с три венчелистчета, срастнали се в тръбичка и са много нетрайни.

Някои видове:
Guzmania lingulata – листата и достигат 25 - 40 см дължина и 5 см ширина. Цветоносът достига 30 см височина.
Guzmania lingulata minor – по-малък вид – съцветието и достига до
15 см височина.

Светлина: светло, непряка слънчева светлина – така пише във всички източници, които съм ползвала, но искам да споделя нещо от моя личен опит. Моите гуцмании цъфтят само, ако са на прозореца (югоизточен) и ги грее директно слънцето. Пробвала съм да ги държа малко по-навътре в стаята и така и не искат да цъфнат.

Температура: Гуцманията обича топлината. Оптимална to – 18o – 22oС, минимална to – 15oС. Ако температурата падне под 10o, трябва да се изпразни водата от розетката, в противен случай се появяват кафяви петна като от изгоряло и бели петна в основата.

Поливане: лятото – обилно, зимата – минимално, също и в розетката!

Пръскане: обилно

Висока въздушна влажност!

Торене: от май до август – веднъж в месеца, зимата – на 6 седмици. Тори се с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.

Пресаждане: Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.
Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.

Размножаване:
- Нови розетки, които се появяват след като растението прецъфти, между листата му. Отделят се, когато достигнат ¼ от размера на майчиното растение и се засаждат в лека рохкава пръст.

- Семена – засяват се в обеззаразена пръст, която се поддържа влажна, при температура 30о. Държат се на полу-сянка.

Опасности:
- Подгизване на почвата;
- Водата в розетката трябва да излива и да се налива прясна – в противен случай може да се получи гниене.

Вредители:
- Листни въшки – по горната страна на листата. Поразените листа пожълтяват и умират.
- Бромелиева щитоносна въшка – и от двете страни на листата. Поразените листа пожълтяват и умират.
- Памуклийка – растението спира растежа си, листата жълтеят и умират. Наличието и е предпоставка за гъбични заболявания.
- Акар – и от двете страни на листата. По поразените листа се появяват паяжини, листата пожълтяват и умират.

Когато се налага третиране на растението с препарати срещу вредители, трябва да се внимава препаратът да не остане в розетката.